разтопял

Речник на българския език

1. разтопял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтопял е производна форма на разтопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтопял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтопял е производна форма на разтопя (мин. деят. несв. прич. м. р.).