разтопила

Речник на българския език

1. разтопила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтопила е производна форма на разтопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтопила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтопила е производна форма на разтопя (мин. деят. св. прич. ж. р.).