разтопил

Речник на българския език

1. разтопил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтопил е производна форма на разтопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтопил — мин. деят. св. прич. м. р.

разтопил е производна форма на разтопя (мин. деят. св. прич. м. р.).