разтлявал

Речник на българския език

1. разтлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтлявал е производна форма на разтлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтлявал е производна форма на разтлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтлявал е производна форма на разтлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтлявал е производна форма на разтлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).