разтичаха

Речник на българския език

1. разтичаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтичаха е производна форма на разтичам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтичаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разтичаха е производна форма на разтичам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).