разтичах

Речник на българския език

1. разтичах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разтичах е производна форма на разтичам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разтичах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разтичах е производна форма на разтичам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).