разтичало си

Речник на българския език

1. разтичало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтичало си е производна форма на разтичам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтичало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтичало си е производна форма на разтичам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтичало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтичало си е производна форма на разтичам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).