разтичало е

Речник на българския език

1. разтичало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтичало е е производна форма на разтичам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтичало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтичало е е производна форма на разтичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтичало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтичало е е производна форма на разтичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).