разтичали

Речник на българския език

1. разтичали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтичали е производна форма на разтичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтичали е производна форма на разтичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разтичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтичали е производна форма на разтичам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разтичали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтичали е производна форма на разтичам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).