разтичала

Речник на българския език

1. разтичала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтичала е производна форма на разтичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтичала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтичала е производна форма на разтичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разтичала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтичала е производна форма на разтичам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разтичала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтичала е производна форма на разтичам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).