разтичал

Речник на българския език

1. разтичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтичал е производна форма на разтичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтичал е производна форма на разтичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разтичал — мин. деят. св. прич. м. р.

разтичал е производна форма на разтичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разтичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтичал е производна форма на разтичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).