разтича

Речник на българския език

1. разтича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтича е производна форма на разтичам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтича е производна форма на разтичам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтича е производна форма на разтичам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).