разтикали

Речник на българския език

1. разтикали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтикали е производна форма на разтикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтикали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтикали е производна форма на разтикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разтикали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтикали е производна форма на разтикам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разтикали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтикали е производна форма на разтикам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).