разтечете

Речник на българския език

1. разтечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

разтечете е производна форма на разтека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разтечете — повелително наклонение, мн. ч.

разтечете е производна форма на разтека (повелително наклонение, мн. ч.).