разтече

Речник на българския език

1. разтече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтече е производна форма на разтека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтече е производна форма на разтека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтече е производна форма на разтека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).