разтечало

Речник на българския език

1. разтечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтечало е производна форма на разтека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разтечало е производна форма на разтека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).