разтечал

Речник на българския език

1. разтечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтечал е производна форма на разтека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтечал е производна форма на разтека (мин. деят. несв. прич. м. р.).