разтеглило

Речник на българския език

1. разтеглило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтеглило е производна форма на разтегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтеглило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтеглило е производна форма на разтегля (мин. деят. св. прич. ср. р.).