разтворил си

Речник на българския език

1. разтворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтворил си е производна форма на разтворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтворил си е производна форма на разтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).