разтвори

Речник на българския език

1. разтвори — мн. ч.

разтвори е производна форма на разтвор (мн. ч.).

2. разтвори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтвори е производна форма на разтворя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разтвори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтвори е производна форма на разтворя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разтвори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтвори е производна форма на разтворя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. разтвори — повелително наклонение, ед. ч.

разтвори е производна форма на разтворя (повелително наклонение, ед. ч.).