разсърдило

Речник на българския език

1. разсърдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсърдило е производна форма на разсърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсърдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсърдило е производна форма на разсърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).