разсърдвало

Речник на българския език

1. разсърдвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсърдвало е производна форма на разсърдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсърдвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсърдвало е производна форма на разсърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разсърдвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсърдвало е производна форма на разсърдвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разсърдвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разсърдвало е производна форма на разсърдвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).