разсърдвал

Речник на българския език

1. разсърдвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсърдвал е производна форма на разсърдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсърдвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсърдвал е производна форма на разсърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разсърдвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разсърдвал е производна форма на разсърдвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разсърдвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсърдвал е производна форма на разсърдвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).