разсънил

Речник на българския език

1. разсънил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсънил е производна форма на разсъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсънил — мин. деят. св. прич. м. р.

разсънил е производна форма на разсъня (мин. деят. св. прич. м. р.).