разсъблякъл си

Речник на българския език

1. разсъблякъл си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разсъблякъл си е производна форма на разсъблека (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъблякъл си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разсъблякъл си е производна форма на разсъблека (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).