разсъблякъл е

Речник на българския език

1. разсъблякъл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъблякъл е е производна форма на разсъблека (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъблякъл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъблякъл е е производна форма на разсъблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).