разсъблякъл

Речник на българския език

1. разсъблякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъблякъл е производна форма на разсъблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъблякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

разсъблякъл е производна форма на разсъблека (мин. деят. св. прич. м. р.).