разсъблякло

Речник на българския език

1. разсъблякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъблякло е производна форма на разсъблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсъблякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсъблякло е производна форма на разсъблека (мин. деят. св. прич. ср. р.).