разсъблякла

Речник на българския език

1. разсъблякла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разсъблякла е производна форма на разсъблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разсъблякла — мин. деят. св. прич. ж. р.

разсъблякла е производна форма на разсъблека (мин. деят. св. прич. ж. р.).