разсъбличало си

Речник на българския език

1. разсъбличало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разсъбличало си е производна форма на разсъбличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсъбличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разсъбличало си е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разсъбличало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разсъбличало си е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).