разсъбличало

Речник на българския език

1. разсъбличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъбличало е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсъбличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъбличало е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разсъбличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсъбличало е производна форма на разсъбличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разсъбличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разсъбличало е производна форма на разсъбличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).