разсъблечал

Речник на българския език

1. разсъблечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъблечал е производна форма на разсъблека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъблечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсъблечал е производна форма на разсъблека (мин. деят. несв. прич. м. р.).