разсучела

Речник на българския език

1. разсучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разсучела е производна форма на разсуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разсучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разсучела е производна форма на разсуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).