разстъпвало е

Речник на българския език

1. разстъпвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстъпвало е е производна форма на разстъпвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разстъпвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстъпвало е е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разстъпвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстъпвало е е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).