разстъпвали

Речник на българския език

1. разстъпвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разстъпвали е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разстъпвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разстъпвали е производна форма на разстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разстъпвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разстъпвали е производна форма на разстъпвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разстъпвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разстъпвали е производна форма на разстъпвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).