разстрелял

Речник на българския език

1. разстрелял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстрелял е производна форма на разстрелям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разстрелял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разстрелял е производна форма на разстрелям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разстрелял — мин. деят. св. прич. м. р.

разстрелял е производна форма на разстрелям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разстрелял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разстрелял е производна форма на разстрелям (мин. деят. несв. прич. м. р.).