разстрелвало

Речник на българския език

1. разстрелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстрелвало е производна форма на разстрелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разстрелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстрелвало е производна форма на разстрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разстрелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разстрелвало е производна форма на разстрелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разстрелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разстрелвало е производна форма на разстрелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).