разстилало

Речник на българския език

1. разстилало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстилало е производна форма на разстилам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разстилало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разстилало е производна форма на разстилам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разстилало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разстилало е производна форма на разстилам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разстилало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разстилало е производна форма на разстилам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).