разстила

Речник на българския език

1. разстила — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разстила е производна форма на разстилам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разстила — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разстила е производна форма на разстилам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разстила — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разстила е производна форма на разстилам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).