разсрочило

Речник на българския език

1. разсрочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсрочило е производна форма на разсроча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсрочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсрочило е производна форма на разсроча (мин. деят. св. прич. ср. р.).