разсрочил

Речник на българския език

1. разсрочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсрочил е производна форма на разсроча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсрочил — мин. деят. св. прич. м. р.

разсрочил е производна форма на разсроча (мин. деят. св. прич. м. р.).