разсополивил

Речник на българския език

1. разсополивил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсополивил е производна форма на разсополивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсополивил — мин. деят. св. прич. м. р.

разсополивил е производна форма на разсополивя (мин. деят. св. прич. м. р.).