разсмеел

Речник на българския език

1. разсмеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсмеел е производна форма на разсмея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсмеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсмеел е производна форма на разсмея (мин. деят. несв. прич. м. р.).