разслоявал си

Речник на българския език

1. разслоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разслоявал си е производна форма на разслоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разслоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разслоявал си е производна форма на разслоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разслоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разслоявал си е производна форма на разслоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).