разслоявал е

Речник на българския език

1. разслоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разслоявал е е производна форма на разслоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разслоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разслоявал е е производна форма на разслоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разслоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разслоявал е е производна форма на разслоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).