разсичало

Речник на българския език

1. разсичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсичало е производна форма на разсичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсичало е производна форма на разсичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разсичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсичало е производна форма на разсичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разсичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разсичало е производна форма на разсичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).