разсеял е

Речник на българския език

1. разсеял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсеял е е производна форма на разсея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсеял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсеял е е производна форма на разсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).