разсеяло

Речник на българския език

1. разсеяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсеяло е производна форма на разсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсеяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разсеяло е производна форма на разсея (мин. деят. св. прич. ср. р.).