разсеял

Речник на българския език

1. разсеял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсеял е производна форма на разсея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсеял — мин. деят. св. прич. м. р.

разсеял е производна форма на разсея (мин. деят. св. прич. м. р.).