разсечете

Речник на българския език

1. разсечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

разсечете е производна форма на разсека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разсечете — повелително наклонение, мн. ч.

разсечете е производна форма на разсека (повелително наклонение, мн. ч.).